В България той гони по известност най-великите  свои сънародници: Рeмбранд,

В България той гони по популярност най-великите  свои сънародници: Рeмбранд, Ван Гог, Спиноза и легендата Йохан Кройф. По-страстните му фенове са го оповестили надали не за новия избавител. Чуват се апели да стане министър председател. Ако заеме,  макар и за малко, всички постове, за които го спрягат, ще натрупа  трудов стаж за две пенсии. Това обаче няма по какъв начин да стане. Ще стане ясно за какво. Но дано не разочароваме напълно симпатизантите му:  Патрик Смитьойс дава обещание, въпреки и не на работа, със силите и средствата, с които разполага, да се бори /тук ще влезем в шаблона/ за свободата, правдата и добруването на народа. Снима филми, информиращи за наболели проблеми в страната.  Миналия месец интензивно се намеси в референдума, който трябваше да реши дали в Трън да се добива злато или не. Резултатът е прочут - 94 нa 100 от гласувалите споделиха не. Преди броени дни пък след присъединяване му в „ Достойни за почитание “, графа в „ Шоуто на Слави “, компютърната му поща се задръсти. Дотам, че той не смее да я отвори. Повечето мнения са извънредно позитивни, нo се чува въпреки и на места скърцането със зъби: Да си върви, откъдето e пристигнал. Тоя ли ще ни учи какво да вършим...  Така е - всякакви хора, всякакви идеали, а идеалът на Патрик Смитьойс е да работи за това българите да заживеят един естествен и заслужен живот, за какъвто в страната ни има всички условия.
Патрик е холандец, роден е в заможно семейство и самият той не е дрипльо. Дошъл тук преди МОЛ-овете, във времето, когато за кофичка кисело мляко опашките се проточваха в пет сутринта, а борческите групировки безпардонно измъкваха от колите притежателите им и без пояснение конфискуваха возилото им. Тогава той си направил тук шивашка фабрика, научил български, след това я продал, отново се върнал, срещнал любовта, родили му се две деца и към този момент повече от двадесет години е приел България за своето място, макар че официално не е неин жител. Както и децата му не са жители на кралицата.

През февруари 2014 година с холандеца нещо се е случило. Какво тъкмо, той не споделя. Обяснява единствено, че тогава схванал за какво е в България и за какво ще остане тук. Някакъв проблясък е.

- Г-н Смитьойс, ползата към вас тези дни е голям. Как си го обяснявате?
- Не зная, само че фактически след присъединяване ми в „ Шоуто на Слави “ получавам всеки ден към двеста имейла и известия. Благодарих на всички във фейсбук. Страх ме е да разтварям пощата. Препълнена е.

- Какво ви пишат?
- Че се възхищават на работата ми за България. Питат по какъв начин да ми оказват помощ. Но и доста известия имат политическо послание… Това несъмнено няма да го публикуваш: Да учредя политическа партия. Аз съм бил индивидът. Така споделят. Най-после пристигна един, който да оправи нещата…

- Според мен това е несериозно. Прекалено. Пак се търси някакъв избавител. Вие по какъв начин гледате на тези приказки?
- Мен ме вълнува това, което става в България. Това е ясно. Всичките филми, които съм направил, обществените ми изяви, уеб сайтът ми „ Свободни”, това не е някакъв спектакъл. Въпросът е, че напълно съответно бих могъл да оказа помощ единствено в случай че намеря съзнателни, същински хора, които знаят по какъв начин да станат нещата. Това е и задачата на уеб страницата. Да открием хората във всяка област, значима за България, които знаят по какъв начин да дръпнем каруцата от калта. Разбира се, не е почтено един чужденец да стане министър-председател. Нямам такива мераци. Все отново аз съм холандец, нямам български паспорт, тъй че и селски кмет не мога да стана. Но желая и мога да допринеса за подобряването на доста неща. Ние стопански тигър в никакъв случай няма да станем, само че би трябвало да се откриват новите полезности и да наблегнем на това, което имаме и можем. В интерес на истината от дълго време открих, че ги има хората. Експерти във всяка за България значима сфера. И в случай че един ден те осъзнават, че действително единствено те могат да трансформират България за положително, един път и за постоянно, ще им оказа помощ с каквото мога.

- Кое е това съгласно вас, на което би трябвало да се даде ход незабавно?
- Аз самият имам доста хрумвания, само че разбираш, че не съм специалист по всичко. Затова обикалям България и приказвам с най-различни хора. Именно да разбирам какво би трябвало да създадем, в случай че един ден в Народното събрание има най-малко 121 народни представители с благородни планове. Най-важното е България да преоткрива себе си. Да открием какво ни е новото място в Европа и с какво можем да сме потребни – или по-скоро с какво можем да сме пред всички останали. България има страховит капацитет. Виждам го всеки ден. Примерно в земеделието. Никъде няма такава неповторимата композиция от плодородна почва, слънце и вода. Можем да храним половин Европа. България e номер 1 с съществуване на лечебни билки. Сега ги изнасяме като плява и някоя фабрика в Австрия прави от нея хапчета и ги продава за доста пари. Това можем и ние, нали? Абсурд е да изнасяме горите ни като дърва за огрев и добива от българската мини, в това число и златото, на безценица.
Почти нито един бранш в България не работи като хората. Имаме безразсъден туризъм. Все едно единствено тези, които са без пари, идват от цяла Европа да почиват у нас. Трябва различен тип туристи. Има ги. И ние имаме толкоз доста да им предложим. Но някак си не съумяваме да се намерим. Но има хора, които знаят по какъв начин.

Леката промишленост в България работи чисто ишлеме. Нищо не се е трансформирало през последните 30 години. Преди шиeхме сака и панталони за Германия, в този момент сглобяваме фризери, елтабла за някоя друга шведска компания и шием тапицерията за BMW… Няма никакъв ум, никакъв know-how от нашата страна. Ние гоним един модел, в който ставаме по-евтино фотокопие на Германия или Холандия. Не става по този начин. По този метод в никакъв случай няма да има самостоятелна, просперираща индустрия в България.

Браншовите организации не работят. Друга покруса. Приемаме текстилната индустрия като образец. Понеже аз съм оттова. Български производител на пуловери примерно първо купува машините си (една машина е 250.000 лева.) на 20% по-висока цена, в сравнение с всички останали страни. Второ: лихвите при нас са двойно по-високи, в сравнение с в страните, които са ни съперник. Трето: тъй като няма кой да подсигурява за българския производител, би трябвало да заплати за преждите и другите първични материали в задатък, в случай че сътрудниците в други страни имат 90 дни отсрочено заплащане. Само тъй като браншовата организация не работи и производителите в България не могат да се показват като един мощен съюз и да получи преференциални условия… Кажи ми по какъв начин текстилният бизнес в България ще оцелее? И разбираш, че картината за другите сектори е безусловно една и съща.

И по този начин. Мога още 100 образеца да ти дам. Но всичко стартира със правосъдни промени и битка против корупцията и кражбите. Организираната престъпност ръководи България безнаказано. Милиарди изчезват всяка година… С тях щяхме да влагаме в опазването на здравето и образованието примерно. Да образоваме страхотни IT експерти. Да не стане по този начин, че и тази вяра, огромната IT вяра, да гръмне, тъй като излиза, че към този момент няма фрагменти. Или пък да влагаме в авиацията. Да има най-малко един аероплан, който може да лети по-далече от Лондон. Да свържем България физически със Силиконовата котловина. Бизнес не става през Skype. Всичко е персонално в този живот. Когато хората не могат да се гледат един различен в очите, нищо няма да подхващат дружно.



- Твърдите, че всичко у нас е като през деветдесетте години на предишния век. Нищо не се е трансформирало. Трудно ми е да се съглася. Вече сме член на Европейски Съюз. Далеч по-различно е?
- Стандартът на живот на хората от селата и дребните градчета е същият, дори по-зле. Държавният модел е подобен, че по-успешно може да попречи нещата да се случват, в сравнение с през деветдесетте години. Сега няма да ти изпратят мутрите, както беше тогава, в този момент с усмивка ще те пратят в шеста глуха. Чиновниците ще те въртят, до момента в който се умориш и откажеш. Те владеят цялата система. Виж, в последна сметка има единствено един барометър за равнището на благоденствието на един народ. Докато доста повече хора избягат, в сравнение с се връщат в България, има нещо, което не е наред.

- Споменахте, че ви приканват да създадете партия. Ще го извършите ли?
- Засега няма да потегли в тази посока. Наблюдавах партията „ Да България “ - забавна групировка, която притегли много интелигентни хора. Не мога да кажа дали желанията им са били благородни, не зная, само че въпреки всичко беше нещо ново. Грешката им обаче беше, че те се концентрираха върху една единствена цел - промяната на правосъдната система. И откакто три месеца ги слушах, аз самият не съумях да схвана тъкмо каква е тази смяна, която желаят да извършат. Според мен политиците би трябвало да имат визия за двадесет неща, значими за страната, и малко и ясно да опишат какъв е пътят за тяхното осъществяване. Страната ви не се нуждае от суперграндиозни проекти и цели. Българинът знае две и двеста. Нека не гоним някакво свръхбогатство, а да се съобразим с действителните благоприятни условия. Без това съм уверен, че щастието не е в многото пари. По-умните на този свят към този момент са го разбрали...

- Ще ви посоча трима герои от литературата и митологията: Дон Кихот, Сизиф и Диоген. С кого бихте се оприличили?
- С Дон Кихот, тъй като се боря с вятърни мелници. Сизиф не съм, не въргалям камъка на вятъра. На Диоген наподобявам, тъй като и аз диря хора, които да са с чисти мисли.

- Къде ги търсите? И по какъв начин ги познавате, че са ваши съидейници?
- Това е дълъг развой. Срещам се с доста хора и на тези, от които се впечатлявам най-вече и за които съм сигурен, че идеята им е чиста, върша изявление на svobodni.bg с концепцията повече хора да схванат за тях. Това са хора от сферата на образованието, опазването на здравето, селското стопанство, туризма, бизнеса и други области, значими за България. Водим диалози, интересувам се по какъв начин работят, какво реализират. Питам доста. На това от време на време се гледа с неприятно око. Хората са мнителни. Аз желая да знам по какъв начин се раждат концепциите на този човек, за какво е съумял, за какво още не се е отказал. И се оказва, че всичките тези хора първоначално са мислили доста нашироко, имали са огромни проекти, натрупали са опит, само че с времето са били тотално смачкани. Вече не смеят да мечтаят. Това е доста тъжно. Но като поговорим, постоянно куражът им се връща.

- Има ли случаи някой да откаже да беседва с вас?
- Не тъкмо да откаже, само че по-едрите от време на време се дърпат. Не харесват компанията. Казват: Ти с този ли ме слагаш дружно? Опитвам се да им обясня, че всички сме еднообразно значими, само че от време на време егото е прекомерно огромно.

- Каква бе вашата роля в референдума в Трън? Повлияхте ли на решението на хората там да не се добива злато?
- Ако не бях аз, решението щеше да бъде същото - да няма златодобив, само че резултатът нямаше да бъде по този начин впечатляващ. Направих филм по тематиката. Ще го намерите в интернет, апропо. Силен е. Хората от инициативния комитет в Трън го смъкнаха на преносим компютър и след това вървяха от къща на къща да го демонстрират на хората, които нямат по този начин свободен достъп до интернет. Аз съм бил там преди този момент, до момента в който заснемах материала. Изслушвах хората, с цел да схвана болката им. Исках филмът ми да е меродавен, да го видят и те да решат за личното си бъдеще. Не желаех да съм в ролята на чужденеца, който идва, да дава ум. Това е обидно.

- Познавате ли някой от водещите български политици?
- Не и нямам предпочитание.

- По един въпрос и вие, и държавното управление сте на едно мнение. Че българите, които живеят в чужбина, би трябвало да се върнат. Как да стане това? Кой ще ги върне?
- Разумът няма, само че страстта ще ги върне. Тя е по-силна. На нас ни се ще да дойдат младите, само че това ще стане по-нататък. Има обаче един неповторим контингент хора, избягали в зората на демокрацията. Те към този момент работят двадесет години в чужбина. На възраст са към петдесет и повече. На Запад се знае, че човек на 60 години не е амортизиран има още капацитет и сила. Това не е възраст, в която би трябвало да седнеш и да плетеш чорапи. Тези хора са финансово самостоятелни, имат хубави пенсии и спестявания, доста познания и връзки, а тук - къщи и жилища. Тях би трябвало да върнем, тъй като имаме потребност от тяхното познание и опит. После ще дойдат и младите.

- Казвате, че сте от състоятелно семейство. Твърде удовлетворен. В същото време определяте живота в Холандия като неправилен. Дори пъкъл. Как ще го обясните?
- В Холандия хората живеят доста добре. Имат всичко. Никакви проблеми. Но не е загадка, че това лимитира. Кара те да не мислиш, обезпечава се един относителен комфорт и не се правят никаква промени. От доста дребен разбрах, че сме идеалните кукли на конци за огромната промишленост, за огромните сили. Щом един човек е удовлетворен, ял, спал, нищо няма да желае да промени.

- А би трябвало ли? Нали всичко им е наред?
- Вижте какво става. Скоро бях в Париж. Всяка втора автобусна спирка там е станала вила на някой емигрант или един французин, който е паднал сред кея и кораба, както се споделя на холандски. Страшна бедност. Моделът на Запада не е резистентен. Това се видя. Но всички там спят, тъй като им е удобно в силиконовия мехур, в който живеят. Убеден съм, че новият модел на обществото ще се роди тук на Изток, в България, а не в Холандия или Скандинавия.

- Холандия също се изпълни с бежанци. Тя ги приема. Не е ли това към този момент рисково?
- Във всяко едно общество идва миг, когато водата стартира да кипи и хората са толерантни до някаква степен. Когато ответната страна стане опасност за обществото, то се обръща. И това е на дневен ред в Западна Европа. Но полемиката е доста сложна. Векове наред на тези хорица западняците са им взели всички първични материали и са употребявали самите тях като плебеи. Сега вятърът се обръща. Ще забележим какво ще стане.

- Каква щеше да е идеята ти и в родината ти?
- Такава догадка няма, тъй като каквото и да беше станало, щях да избягам.

- В Холандия имате майка, татко, три сестри. Какво мислят те за вас?
- Те не ме схващат, тъй като се усещат добре в система. На тях им е супер. Заможни са, наред им е всичко, не имат вяра в нищо, единствено в материалното и настоящето: да имаш къща и кола, децата ти да са здрави и да имаш резервация за море. Те са уверени, че в деня, в който умрат, просто някой ще им загаси лампата. Те не имат вяра, че сме част от нещо по-голямо и по-важно от това, което виждаме към нас. Но това е дълга тематика. Тема за различен път.

- Не съумяха ли и вас да вкарат в пътя? Да започнете да мислите като тях?
- Не. Разбраха, че не могат. А пък и в България взе да им харесва. Виждат, че започваме да се доближаваме до Европата, която те познават. Има хубави магазини и заведения за хранене. „ Витошка” стартира към този момент да наподобява на „ Лас Рамблас” в Барселона… Но те моята философия не я схващат и в никакъв случай няма да я схванат.

- Казвате, че българите и холандците мислят друго. На чия страна е преимуществото?
- Това, което ми харесва при българите, е, че тук е признато родът да остава на едно място. Не знам дали това е идеалният модел, само че всичките селски къщи са огромни, на по четири етажа, тъй като фамилиите би трябвало да живеят дружно. Хората си оказват помощ, грижат се един за различен. Има и парадокси де, по отношение на тази угриженост. Ако не оставиш на всяко от децата си по един апартамент, си се провалил.
Хубавото в холандците е това, че нормално имат най-лесното решение за най-сложния проблем. Тук е противоположното. Най-сложното решение за най-малкия проблем.

- Какво от Холандия би трябвало да внесем тук?
- В моята татковина хората се раждат с равни шансове. Там няма да видиш шеф, може да има и 20 000 души личен състав, който да пренебрегне даже чистачката. Влиза, поздравява поравно всички - от портиера до заместник-директора. Всички в една компания са изцяло равни. Аз кой знае каква уязвимост към Холандия нямам, нито суперспомени, само че това, че всички сме равни и се раждаме равни и свободни, е удивително.
Чувството, че си свободен е най-важното за индивида. Така ни възпитават от деца. Това ще стане и при вас, само че след 100 години. Талантът не се ражда от парите на фамилията. Талант може да има на всички места и би трябвало да му се дадат благоприятни условия да се развива. И това не е измама, не са приказки, а е истина. Знаейки, че сме в страната на русофили и русофоби, да приключим изявлението с една приказка за Америка… Американците имат едно неповторимо качество. Когато там има човек с гений, ще намерят пари – няма значение какъв брой и от кое място – само че ще му дадат опция да успее. Не би трябвало да гледаме произхода, а гения на индивида и да го поддържаме да се осъществя.

Последното занимание на чужденеца Сега множеството време Патрик прекарва в резервата „ Шаварите “. Как и за какво е попаднал там е много любопитна история.

Теренът е платен през 2006 година от петима холандски другари. Те платили по 1 000 000 евро с желанието да създадат върху тези 600 декара ваканционен комплекс с канали, яхти, пристанища и вили. Но ги прецакали с разрешителните и щом разбрали, че концепцията им отива към крах, потърсили Патрик да ги съветва. При всяко вървене на мястото обаче той започвал да вижда там нови птици, растения и чудна природа и изцяло осъзнал, че каквото й строителство да се извърши там, то ще бъде закононарушение. Това място е инкубаторът на язовир „ Искър”. На това място идвала рибата от язовир „ Искър “ да си хвърля хайвера.

„ Съдружниците видяха, че нищо няма да стане - споделя Патрик, - видяха и какъв брой аз одобрявам мястото. Двама от тях ми продадоха дяловете си на относително ниски цени. Трима останаха, с цел да видят какво ще се случи. Преди две години се появи в офиса ми скъпо облечена жена. Каза ми, че съставлява доста състоятелен българин, който ще ми даде половин милион евро за цялото място. Разбрах играта каква е и помолих я да напусне.

Сега резерватът дава заслон на деца, които идват тук, играят си, гледат животни. Това е моето занимание. Готов съм да правя подарък на драго сърце на страната моите дялове от терена, само че единствено в случай че тя продължи да го поддържа и да го развие като резерват и остави децата да си играят. За страдание съм сигурен, че това няма да стане.”

Интервю на Исак ГОЗЕС